Вход за познати


Съдържание
Коментари
// COURSE_5.TXT 16.11.2009 р.ж.



СЪРВЪР И ТЕРМИНАЛ

Системата е съставена от един сървър и
няколко терминала - други компютри свързани към него.
Така работата се разпределя между различните
участници в мрежата.

Мрежа
Отношенията между две програми се уреждат чрез съобщения (виж статия 4).
Когато двете програми работят на различни машини, отношенията между тях стават пак чрез
съобщения, но тези съобщения се пренасят по интернет, тоест по-бавно и по-трудно.
Изобщо мрежовите протоколи имат сложен състав, но ние ще обърнем внимание само на
тази част от тях, която пренася съдържание за наши цели.
В предния текст (статия 4) беше казано, че мишката излъчва команда към операционното
ядро. Но мишката е на терминала, а ядрото е в сървъра, така че пътят на командния сигнал
минава по мрежата. Пак по мрежата пристига и реакцията на сървъра, тоест образа, който виждаме
в терминалния прозорец. Мрежови отношения между терминал и сървър са заложени още в
конструкцията на машината и операционния комплект, за да можем изобщо да включим системата.
Но тъй като програмите строят свои образи на екрана, те трябва да спазват протоколния език
насочен към терминала. Условно ще наричаме "вход" множеството данни, които се отправят от
терминал към сървър и "изход" - онези данни, които сървърът изпраща към терминала.
Входните данни са доста по-малко като обем и скорост от изходните.
Малката скорост идва от търговската политика на повечето интернет-доставки за широко
ползване - те са бавни в посоката от нашата машина към отдалечен сървър. Малкият обем идва
от това, че отделните клавиши и щракания с мишката предизвикват къси собщения от по
няколко байта. Изходните порции обаче са по-големи, защото в тях често има информация
за един цял екранен образ.

Прозорци
Терминалът се придържа към общоприето множество екранни примитиви, с които
програмите изграждат образите си. Обикновено образът на една програма е прозорец. Вътре
в прозореца се поместват компоненти - текстове, полета за въвеждане, кутийки с метки и други.
Тези примитиви са вградени в терминала и се ползуват от програмите чрез специално подготвени
командни линии. Всеки от тези елементи има в някаква степен предварително замислен вид
и поведение, които не подлежат на промяна. От програмите се очаква да ги викат и ползуват
по предназначение. Ето една идейна програма, която изпраща командна линия, предизвикваща в терминала нарисуван
прозорец.

В прозорецът се поставят други примитиви - текстови линии, полета за въвеждане,
бутони и прочие. Тези примитивите са ограничен брой и имат разпределени
функции между сървъра и терминала, те служат за "кубчета", с които апликациите
строят свои изображения. Примитивите вътре в прозореца се наричат още "контроли",
тоест "управляващи". Самият прозорец заедно с тях често се нарича "Форма".
Формата е предназначена да приеме един комплект данни като цяло.
Когато потребителят работи с форма, това обикновено се нарича диалогов режим.
В диалогов режим входни и изходни точки са контролите.

Локална работа
Ако сървър и терминал са на една машина, транспортът по мрежа не съществува
и пътят на съобщенията между тях е къс. При това условие всички реакции на сървъра са
по-бързи и по-удобни. Всъщност цялата схема е доста по-събрана, защото при такова
условие няма нужда изобщо това да са различни програми. Те могат да бъдат вложени
в едно. Когато целта е чрез еднолична работа да построим порция данни, локалният режим
е по-ефективен.

Редакция
Удобството идващо от компютърната работа се изразява ясно в един процес, наречен
редакция. Редакцията се основава на двупосочна преводна връзка между въведените
и използуваните данни. Двупосочните преводи са трудни (виж статия 1) и редакционната
задача няма универсално решение. Но има ясни решения за няколко типа данни -
текстове, таблици, картинки и др. В името на няколко такива решения понякога си струва
да бъде изградена цяла система, тоест няколко езикови пласта, свързани по подходяш
начин за да бъде достигната целта.

Централизация
Решенията, при които клиент и сървър са отдалечени, имат по-лесна поддръжка.
Преобладаващата тежест е съсредоточена в сървъра, а клиента е леко преносима система,
която е унифицирана и слабо управляема. Това свойство прави комбинацията клиент-сървър
по-удобна за групово ползване. При нея има по-леко решение на архивния проблем, както и
проблема с промяна на дейностите. Главния недостатък на централизираната система е че сървърът
може да се претовари от скорост или обем, защото той се намира на една машина. Но ако
вземем предвид и възможностите за комуникация сървър-сървър тя може да бъде мощно
помагало в една организирана дейност.



Теорията е едно а практиката - друго. Малко теория е добре, преди да пристъпим към работа.






roncho.net